Подкаст „Строителство и ремонти“ с Лозан Лозанов | Гост: Анести Трифонов, майстор плочкаджия
Повечето родители изпращат децата си в университет с надеждата един ден да работят в офис.
Анести Трифонов завършва икономика в Солун. Връща се в България. Опитва офис работа, логистика и корпоративна среда.
Нищо не му пасва.
Няколко години по-късно носи стълба, нивелир и торба с инструменти в метрото и ремонтира бани в панелките на Люлин.
Анести Трифонов не е типичният майстор. И точно затова историята му си заслужава да бъде разказана.
Защо икономистът стана плочкаджия
Завръщането от Гърция с диплома по икономика се оказва само началото на търсенето. Анести опитва офис работа, опитва логистика. Нищо не го задоволява. Липсва му едно нещо: да направи нещо с ръцете си, да го види завършено и да каже ,,Aз го направих“.
,,Исках нещо аз да направя, да го пипна и да ми носи удоволствие, че аз лично съм го направил.“
Първата баня, която прави, е собствената му – в панелката. Гледа клипчета, пита приятел по телефона, купува системи за изравняване. Резултатът не е перфектен по днешните му стандарти, но запалва нещо.
Идва приятел, вижда банята и казва: ,,Дай да направим още една.“ Оттам нататък Анести не спира.
Няма майстор зад гърба си. Няма години практика. Има интернет, няколко телефонни разговора и желание да се справи.
Рискът е негов. Банята също.
Торба майстор в метрото
Дълго време целият инструментариум се побира в две кофи и торба за консумативи. Без кола, без книжка – с градски транспорт. Стълбата се носи заедно с клиента, който ще плаща обекта.
,,Бях си истински торба майстор.“
Хората в метрото го гледат. Той се усмихва и продължава. Зад гърба му е университет в Гърция. Пред него са бани, които чакат да бъдат направени правилно.
Грешките, от които се учи
Анести е честен за пътя си. Първите бани не са перфектни. Герунгът – финалният ръб между плочките – дълго не му излиза така, както трябва. Ходи на обучения при майстори като Пламен Първошев, Маринчев и Цветан Костов и вижда детайли, които никое видео в интернет не показва.
,,Нищо общо няма между гледането на клипчета и обучението на място. Времето, кога се обработва фугата на герунга – това в нета не се казва.“
Посещава едни и същи обучения по няколко пъти. Не от незнание, а защото всеки път хваща нов детайл, който преди му е убягвал.
Защото добрите майстори знаят нещо важно: не плащаш за информацията. Плащаш за детайлите, които няма как да видиш сам.
Лозан описва как в началото Анести е искал да даде петцифрена сума за обучение за напреднали, прескачайки основите.
Отговорът е бил ясен: не може да учиш десети клас, когато си в детската градина. Трябва да се минат всички стъпала.
Организацията, която сменя всичко
Един от най-важните уроци в разговора не е технически, а управленски. Анести дълго е работил на два, три, понякога четири обекта едновременно. Резултатът е предвидим: нито един не върви добре, парите са малко, клиентите чакат.
,,Той е ощетен, и ти си ощетен, и клиентът е ощетен.“
Решението е просто, но изисква дисциплина: един обект, избутан докрай, после следващ. Подреден обект в края на деня, за да има отворено пространство утре сутринта. Стъпки, изпълнявани по ред, без хаос.
Фирмата – не заради данъците, а заради доверието
Преходът от работа на черно към собствена фирма не е само административен. Анести описва момента, в който казва на клиент, че вече има фирма – и клиентът му дава ключа за обекта, без да се налага да стои и да го наблюдава.
,,В момента, в който фирмата ми беше готова, той ми каза: ето ти ключа да ми завършиш обекта.“
Фирмата му отваря и вратата към кредит за машина – одобрен единствено заради историята на осигурителните вноски назад.
По темата за данъците Анести е директен: Плаща без да се замисли. Смята, че не може да бъдеш отговорен гражданин и да изискваш, ако не плащаш. Данъкът е начинът да имаш глас.
Какво прави разликата
Историята на Анести не е история на изключителен талант. Тя е история на човек, който е решил да не дава минимума – на себе си, на клиентите, на занаята.
Преди години хората го гледат в метрото с торба инструменти и стълба под ръка.
Днес има собствена фирма, собствено име в бранша и клиенти, които му се поверяват ключовете за домовете си.
Историята му не е история за късмет.
Тя е история за човек, който е започнал от нулата и е отказал да остане там.
Целият разговор с Анести Трифонов можете да гледате тук: YouTube
Повече от Лозан Лозанов на lozanov.bg